Да бях се правилно навела -
близнаци нямаше да пръкна,
ама нали съм хухавела
(и тъй ни учили на село)
ни гък, ни мък-ам, щом се мръкне.
Да бях преминала баира
пеша. Магарето проклето
намери с мене келепира -
кобилка хукна да задиря,
та метна ме със къч в дерето.
Да бях посяла крива круша,
когато ми присветна фара,
а не съседът - уж наужким -
на влакчето да ме клатушка,
пък нито спирка, нито гара.
Да бях... аман от толкоз грешки!
'Ма пусти таксирàт*! Каръшки!
Посявам боб - пониква леща...
Същинска съм на тортата черешка!
Направо черешòва дръжка!
*съдба
© Мая Попова Всички права запазени