8.01.2007 г., 20:03 ч.
Да бях... да не бях
(на всички Интернет флиртуващи - с усмивка и нищо лично)
Да бях направила поне салатка
и да посрещна милия с усмивка.
А не из интернет да се захласвам,
че там за мене някой рими натворил е...
От свойта дупка да не бях излизала,
да бях стояла кротка и добра,
да дремя с плетката пред телевизора,
с мечтици разни да не се моря...
Да бях поне изпържила кюфтета,
поне да бях изтупала килима...
А аз... по виртуалните лалета
ума си бях изгубила, незрима!
Да бях... Но както често може би се случва
(или пък просто съм си без късмет),
оказа се, че подигравка с чувствата
си бе направил някакъв “поет”.
Да бях поне си спряла интернета
и просто да погледам как вали...
Момичета, не вярвайте в поетите!
От седмото небе да паднеш, как боли!
© Мая Попова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесва ми.Поздрав!!!
-
Мая, чувството ти за хумор и докосването до сериозните неща едновременно са страхотни. Поздрави!
-
Поздрав за стиха!!!
-
(на всички Интернет флиртуващи - с усмивка и нищо лично)
...
!!! -
...не е чак толкова фантастично...
Но пък е прекрасна цялата поредица!
Удоволствие е да те чете човек!
... във всичките ти превъплъщения
-
Хареса ми - впрочем, както цялата поредица!
Добро настроение, Мая! -
Страхотно...развесели ме!
Поздравления! -
отдавна спрях да пиша преди "Да бях" - да се чете с усмивка то е ясно, че е от областта на научно-хумористичната фантастика и е забранено за лица, оперирани от смях и широка душа. а на сбъркалите - изтрихте ли си обувките?
-
Поезията е душа, която диша в красота, разтваря своите мечти понякога в сълзи...Но истински е поетична таз душа разбрала болката на чуждата душа!
А ти Мая не само си я разбрала , но си поела върху себе си и товара...
Прегръщам ви! -
В рамките на хумора всичко е наред, хора не се впрягайте
-
Много хубави коментари си отнесла!
-
Знаеш,че те чета от години...Каквото и да стане,никога няма да сменя моето "Осанна",което съм ти писала в коментарите с "Разпни я",защото няма да бъда честна към себе си и към тебе.
..............................................
"Когато се ражда поет
небето разтваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено
защото се ражда цяла Вселена,
когато се ражда Поет"
Стефан Цанев
Не съм родена поет.Родена съм "проста селянка",която може да чете и да се учи на поезия.И да се опитва да подрасква на белите листи за удоволствие.Успях да порасна,четейки теб и всички останали, но никога няма да кажа на бялото черно, както чета по-долу.Освен всичко друго поезията е и истина...а ти си била винаги такава...Години!Ще те запомня такава! -
горко на тези, които вярват в празни, красиви думи - па макар и изречени от "поети"
-
Романтик, ти хортуваш точно, даже и това ,че стихът е чудесен!
-
цитат от коментар:
"Поетите често търсят и намират нови музи, в това няма нищо лошо..."
въпрос от мен:
-А защо с поетесите не е така или напротив?
цитат от коментар:
"...елиминирани........бутнати....."
въпрос пак от мен:
-А няма ли просто да паднат в други обятия?
цитат от коментар:
"Пък и кой сериозно вярва вече?
Предварително е известен края. "
въпросът се подразбира вече, че отново е от мен:
-Не е ли много прибързано това предварително изказване?
цитат от стиха:
"Момичета, не вярвайте в поетите!"
въпроси "с и нищо лично", няма да казвам вече от кого:
-Ние Момчетата (не казвам Поетите)що да сторваме?
-Няма обръщение към нас!Това игнорация ли е?
-Това само еманципиран дамски стих ли е?
-Защо Поетесите са най нежните и нараними същества на света?(това е
факт)
-А защо Поетите пък да не са?
-Защо Поетесите като са заедно и повече от две се мръщят, а иначе
не могат без Поети и се разтапят в техните обятия поединично...(това
май вече не е въпрос, а констатация)
-аз мисля ,че не могат те един без друг и в двете посоки....хм....и в
трите ако щете...
-ако искате ,не ми отговаряйте на въпросите, а ако не щете........
ми отговорете! -
От нас всичко си зависи Мая.
Пък и кой сериозно вярва вече?
Предварително е известен края.
С усмивка стиха ти ме увлече.
Правилно го казваш, ала спазват ли се границите,
закачката си е закачка, кюфтето си е кюфте.
Поздрав и усмивка. -
Поздрави за стиха! Наистина от седмото небе се пада най-болезнено. Ако причината е поет това вече е лоша работа, защото се очаква те да са по-чисти по душа, по-нежни, по-искрени, по-романтични. Много ми хареса стихът!
-
Невероятна си Мая!
Поздрав! -
Боли, това го зная и аз!
Поетите често търсят и намират нови музи, в това няма нищо лошо, само да бяха искрени! Да бяха казали истината та да я преглътнем в едно със салатата...и още малко ракия!
Това няма нужда от съчувствие а от разбиране!
И елиминиране на подобни поети, да бъдат бутнати от седмият етаж или както те самите предлагат от висока скала!
Интересно ще бъде за продължение на разказа ми"Среща с морето -5"
Поздравления за стиха и прегръдка от мен!!! -
Само ти го можеш така........
-
Момичета, не вярвайте в поетите!
От седмото небе да паднеш, как боли!
* * *
Браво, Майче! Поздравчета! -
Аплодисменти!:
-
Много хубаво си го казала!
Поздрави! -
Не ни е виновен интернет, Мая!!!
За своите грешки виновни сме си ние!!!
Много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!! -
съчувствие...
-
Когато са наранени чувствата боли, дори и от първото стъпало на седмото небе да се падне!
Поздрави за това, колкото и весело, толкова и тъжно произведение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
