Днес рушат се привилегии и светове.
В мен с ярост водят се страшни битки.
Постлан е пътят със спомена за - „НЕ",
което през сълзи изрече ти.
Аз раних те, живота разбих.
Вината отричах, а дирех пощада.
Твоята невинност и прошка, и стих
оковал бях на мъжката си клада.
После с огъня от очите ти влюбени
в постланото ложе запалих страстта.
Обсипах те с чувства отдавна порутени,
в замяна на всичко що пазила бе до сега. ...