Вървях, вървях... Падах, ставах и пак...
Плаках и плаках... отново и отново...
Нощем се будех от болка, от вина...
Сърцето ме свиваше от тъга...
Раждах се и умирах секунди след това...
И всичко пак и пак така...
Боже, как не искам повече да изпитвам това...
Как искам да изплача цялата тази тъга,
да не чувствам вина и да изкрещя в името
на собствената ми свободата...
Искам да се смея, да полетя, да обичам
и отново да се влюбя в живота... ...