Да бъда твоя нощ

По-жива е нощта от всеки ден.

Тихо нежни чувства раждат се

в нейната прегръдка.

и едно светило спряло, покрито

в полумрака от небесният воал.

Ражда се животът в тъмата.

Дори заченатият плод в майката,

дарила светлина в топлите очи

на живота нов.

Нощта преспива омразата и

завистта човешка.

Сълзите скрива и грешките

на всеки ден.

В пазвите й по-топло е от всеки

скътан слънчев лъч.

И образа човешки пак огрява.

Духът израснал денят в спомен

не превръща.

Идилията нова в реалност преобръща.

Не спи нощта.В скута си денят прегръща.

И утрото се ражда.

Докоснати ръце и огън в нежност

от коприна тялото покрива.

Тръпката пътува от утрото до здрача.

Спира да отдъхне в любовта и в полумрака.

Природата задряма. Цветята спят.

Само природата човешка живота продължава.

И пословично и кратко, че утрото, преспало

в нощна мъдрост, по-искрено е от вечерта.

Да бъда искам твоя нощ.

И в мен да се разлива топлината от твоя ден.