Вече месеци те няма,
а мене още ме боли,
душата ми остава в рани,
сърцето ми - в сълзи.
Не мога да забравя твоите целувки
и всичките ни разговори в нощта,
върни ми всичко, ако можеш,
а аз ще хвана твоята ръка.
Да повървим тогава заедно,
отново да потънем в спомени, мечти,
да се погледнеме, да бъде трайно,
да си възвърнем любовта дори.
Пусни ме после и тръгни си,
ще направя същото и аз,
но вечерта когато дойде, ще си спомним
вълшебствата на този ден,
в който бяхме заедно
отново само Ти и Аз.
© Зорница Арие Всички права запазени