Каква съдба на теб или на мен е отредена,
не зная и може би така е по добре.
С мисия в живота всяка рожба е родена,
да следва смисъла на пътя, докато е ден.
Какви дела на мен са посветени,
велики не за всички, но велики за един човек.
Едничка цел да имаш, не е малко,
но цел, достойна в рая да те отведе.
Да бъдеш някой, не за всички,
но този, който тебе ще цени,
да знае колко сила има в тебе
и колко плам във вените кипи.
Да станеш някой ден с високо вдигната глава,
и без да има срам във тебе, с горда на сърце ръка,
да можеш пред тебе и пред всички да признаеш,
че си живял достойно, без да нехаеш.
Защото си направил нещо ценно в този век
и си успял да станеш истински човек!
© Ася Тоткова Всички права запазени