17.06.2007 г., 11:54 ч.

Да бъдеш майка 

  Поезия
1226 1 10
Гръдта й пресъхна от мъка!
А търсеше своята вяра...
След всяка боляща разлъка
е по-изморена и стара...
И длани треперещи свива
в юмруци нелепи и слаби...
Солено в очите прелива...
Светът й е пуст и ограбен.
Все по-озлобено презира
живота.
След всяко "изгубено бебе"...
Под тънката плът прозира ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Предложения
: ??:??