Живяхме блажени в нашето си тук
Сякаш родени заедно, един до друг.
Всеки наш разпилян любовен звук
Се стелеше плавно по купчинки памук.
Сега цъфтим на различни поляни,
От два различни сезона изваяни,
Kъм толкова различни посоки забягани,
В няколко първични чувства разпиляни.
Веднъж... случайно, видях се в огледало
С поглед искрен, целия окъпан в бяло...
Видях там шесто чувство се е свряло
Блуждаещо в ъгълче, отдавна онемяло.
Не, не се сърди!
И ми прости...
Аз пак съм тук!
А ти ?
© Атина Платинова Всички права запазени