ДА ЧАКАШ
Закъсняла ли съм, или подраних?
Май навреме се родих,
а дълго, дълго чаках,
та и закъснях затуй...
А подраних със мислите си толкоз,
че идвайки към тебе, закъснях,
закъснях, че мислите за тебе
толкоз много са,
че би било по-добре
във напев да ги изрека...
Да биха полетели те
волно към тебе във деня,
през гори и поля,
че докато ръка ми те
докосне не във съня,
би станала тъмна вечерта...
И пак закъсняла бих,
за да те гледам до мен
във хладна зора
и да се уморя да чакам
да закъснее нощта...
Тогава не бих се питала
дали закъсняла,
или подранила бях...
Бих взела времето
във своя скут да приспя,
да не знае дали е закъсняло,
или подранило и то...
А мен ми стига и това,
що нямам и сега в мига -
две очи разбудени
над запустели сънища...
Ирония, съдба...
Две очи -
не виждам ги,
а прежурват ме
във мириса на зимата...
Две очи,
копнеещи
за отколешни
неутолими
бъдища...
очите, моите...
съзряха те...
ВЪВ СЛОВОТО...
© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени