1.11.2011 г., 19:23 ч.

Да дойде страшният съд 

  Поезия
5.0 / 3
1297 0 4


 

Ако земята беше с небе от луни

Дали бихме имали слънцето

Ведри чисти близки луни

Без топлина във сърцето

 

Денят ще топли плътния гръб

На придошлите спътници

Тук там в процепи изтънели лъчи

И към земята за спомен ще слизат

 

А тя земята с топло сърце

Ще ражда пустини и ледници

Като майка неродила дете

Като погубени делници

 

Студени луни ще си топлят усмивките

Господари на слънцето

Ще има майки със сухи гърди

Да просят милост от сводници

 

Последни ще останат мишките

Закусили с всичко живо

Вечно живи ще са  мъртвите

Те ще казват кое е красиво

© Дух на лютеницата Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...
  • Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...

Още произведения »