..скрих се в онзи аромат в онази есен когато с обречени очи, невярваща че мога все още да обичам се случваше най чудното от всички чудо да грее слънце докато дъжд вали в онзи есен в онзи ден в зелено се облякох защото беше сив денят (а тя бе щедра есен с аромат като в сън) то беше слънце с гроздове налели сок от времето което като че ли спря преди да почне отново да се отброява с тебе всеки ден и всеки час ..а ти усмихнат все не вярваше, че мога улучвам точен цвят.. а то се случваше тогава случваше се до запомняне и още как онази есен някъде остана но аромат от слънцето запазих в мен когато нещо някога ме натъжава се връщам в него стоя за малко, вдишвам спре ли да боли знам, значи някъде те има и пак съм силна, пак обичам и да е сив денят обличам се в зелено все някак си ще преживея.. докато аромат на слънце грее все някога ще спре дъждът..
Като бях малка,по училищните тържества все ни караха да правим рецитали със стихотворения(за Партията, обикновено).Но винаги преди да дойде моят ред нещо ми ставаше и ме напушваше на смях-представях си седящите хора в салона в същите пози,както седят,но мислено изключвах столовете им.Тогава,за да не изложа класа,се опитвах да си представя нещо много тъжно.Чудех се какво да е това толкова тъжно нещо и си представях, че някой мой много близък е умрял...(за да ми стане тъжно и да спра да се смея).Това стихче ми напомни обратната асоциация, за която не бях се сещала.Че когато ти е много тъжно и подтиснато-трябва да си мислиш за нещо хубаво...Браво на теб...
Този стих специално го публикувах за теб Ханк.Подарявам ти го.Дано ти даде някаква сила..
Дано следващия стих който напишеш Ханк е светъл, много ще му се зарадвам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.