15.11.2006 г., 23:57 ч.

...да избяга...  

  Поезия
698 0 1
Не всеки иска му се
за малко да избяга,
поне за кратко
да го няма...
Да щракне с пръсти ей така
и край на действителността
да сложи със това.
За всичко в нея да забрави,
да забрави и за него тя.
За миг поне да спре
да го преследва постоянно,
а той да страда непрестанно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Адамова Всички права запазени

Предложения
  • Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
  • На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
  • От твойта красота попивам, август – обсипан си с лъчи и сочен плод. Прегръдката ти – ширната безкрай...

Още произведения »