Да изтрия следите не мога
Да изтрия следите не мога -
вече станаха път зад гърба ни.
Всички сълзи и болка за сбогом
се превръщат в прегръдки и думи.
Самотата отвътре напира
да пропука стъклата сферични
и разбирам - едва се побирам
от отдавна (пораснах) в очите ти.
... Да изтрия следите не мога -
отпечатъци парят в дълбокото.
Огледално застанали - молим се
да се върнем обратно към спомена,
но не мога да тръгна назад.
Виж, вратата пред мен се отваря.
Да застана ли с гръб към света,
за да бъда до тебе - невярна?
Колко нощи завързвах дъха си
до стените на будната стая,
а луните боляха и съскаха,
и крещяха... дали ще узнаеш?
И ръцете прегръщаха силно
да забравят, че търсят небета.
Натежа ми земята. От имане.
Закърняха без въздух хрилете ми.
... Да изтрия следите не мога.
В моя малък аквариум с длани
търсиш ме като риба по дъното.
Но съм водна и няма да хванеш
водопада, когато се пръсна
и когато потичам през тебе...
Няма как наобратно да тръгна.
Само мокро остава след мен...
© Инна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Великолепно!!!
-
Много ми хареса,чудесен стих,с чудесен финал.
-
!!!
Прекрасен! -
Хубаво! И нежно! Честита Коледа!
-
"Колко нощи завързвах дъха си
до стените на будната стая,
а луните боляха и съскаха,
и крещяха... дали ще узнаеш?
И ръцете прегръщаха силно
да забравят, че търсят небета."
Страхотно стихотворение!!!
Браво!
Весели празници!Много здраве и любов! -
Да застана ли с гръб към света,
за да бъда до тебе - невярна?
Колко нощи завързвах дъха си
до стените на будната стая,
а луните боляха и съскаха,
и крещяха... дали ще узнаеш?
!!! -
прекрасно...
казано и написано блестящо...с обич, Инна. -
Хубава е поезията ти!
-
Браво!!!
-
И друго остава след теб... едно такова чувство на удовлетвореност
Знаеш си -
Страшно ми хареса!!!Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
до стените на будната стая,
а луните боляха и съскаха,
и крещяха... дали ще узнаеш"
"Но съм водна и няма да хванеш
водопада, когато се пръсна"
Необятна поезия!
п.п Само констатирам, колко много губят тези, които не са се спряли тук, а просто са отминали...
Пълна мистерия?!