Впила поглед в небесата,
искам да летя.
С кал оцапани крилата…
Искам да летя.
Мечта, по-силна и от любовта –
искам да летя.
Желание, искрящо в самота –
искам просто да летя!
Да докосна облаците меки.
Да усетя костите си леки.
Да не се срамувам,
да не се страхувам,
да не се спотайвам,
да не се разкайвам.
Искам да летя.
Просто да летя.
Да съм свободна, без проблеми.
Не желая да живея на системи!
Ах, как искам да летя!
Нищо друго, просто да летя…
© Галина Иванова Всички права запазени