Във всеки долен поглед омразата гори.
Как си копнял душата ми да убиеш!
Не с думи, със стрели ранявай - да боли,
с кръвта ми съвестта си да измиеш.
Ще ти позволя, ако можеш да ме хванеш.
Хвани дъха на издъхващата светлина,
вятъра ми подивял да изпревариш,
в непристойна смърт да намериш красота.
Изгревът пурпурен облей в тъмнина,
питай болката как оковава
свободата в отровна самота.
Убий ме щом можеш тогава.