А как копнеех пак да върна всичко,
готов да давам прошка цял живот!
Една въздишка да издишам
и камъкът да падне,удърът жесток!

Да можех пак да чувам
онези гръмки,сладостни слова,
изречени единствено от влюбен
загубил някъде ума!

Да можех да усещам още
дъхът ти топъл по гръдта!
Да можеше да те докосвам
след секса буен в утринтта!

Да можеше...,но свърши,
побягна другаде с друг!
До вчера беше вярната съпруга,
а днес си скитница без път!