Да можех времето назад да върна
стъпка преди емоцията своя.
Да можех времето назад да върна
миг преди на теб да повярвам.
Защо така ме нарани и в очите
блясъка от сълзи не ми спести.
Защо така ме нарани и сърцето ми
да ограбиш не се оскверни.
В кратък миг от нощта, една жена
на теб предостави тяло и душа.
В кратък миг от нощта, за себе си
превърна я в малка блудна жена.
С очи на хищник и душа на дявол
ти не се поколеба, там в нощта
на бунището на нищото,
захвърлени да оставиш –
кратък миг и една жена.
Как сега душата своя да спася
и с какво болката да победя...
© Рамона Всички права запазени