Седи измъчен просякът на тротоара...
Снегът засипва парцаливите следи...
И на минаващите шепа умолително подава...
но те поглеждат безсърдечно встрани.
Замислям се, дали е бил все беден,
дали не е предаден от любов или лъжи...
Опитвам да гадая погледа му сведен,
но там единствено сълза блести...
Дали ще се нахрани с жълтите стотинки,
и ще се стопли ли с парцалите, подхвърлени в нощта...
Да се замислим всички пред горещите камини
за миг за него, като лягаме в топлите легла... ...