19.08.2005 г., 9:52 ч.

Да не останеш сам 

  Поезия
884 0 2

Не знаеш ли какво от живота ти искаш,

Нямаш ли нужда да погледнеш с любов,

Друга душа, с която можеш да тичаш

От реалност към сън, наречен живот?

 

Не искаш ли като напред ти поглеждаш,

Да виждаш красиви и нежни очи,

Да можеш без страх в тях да се оглеждаш,

Да се харесваш сега и преди?

 

Нима не усещаш голямата нужда

Редом с теб някой да продължи,

Да усещаш душа, която не е чужда

За твойто сърце и твойте очи?

 

Няма защо да се чудиш защо е така

Ти знаеш това, което и аз знам –

В този живот имаме цел и тя е една,

Каквото и да се случи да не останеш сам...

 

 

 

19.08.2005

© Александра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви много. Нещо напоследък ме е споходила музата, надявам се стиховете да стават по-добри, защото в началото не бях доволна, а пък нещо все напира да ги пиша. Радвам се много, че ви харесват! Поздрави!
  • хм, много красива идея и съм сигурна, че ако още малко поработиш над ритъма и думите, стихотворението ти ще стане още по-красиво. Успех
Предложения
: ??:??