Спомням си - онази късна нощ,

в която гледахме морето отвисоко.

Бе студено, като острие на нож 

- медузите заравяха се по-дълбоко.

Дори вълните се опитваха да спят,

но аз не исках да си тръгвам още...

Погледна ме и сякаш каза ми без звук,

че искаш да заспиваш с мене нощем.

После ми разказа за звездите,

а небето бе тъй черно;

със любов събудихме вълните,

а във нас - проклятието древно:

да се влюбим на самотен бряг,

да не знаем как да си откажем;

да се изгубим в необятен свят,

да не знаем как да се забравим.