Да обичаш е толкова трудно –
да умееш за друг да живееш
и с душата си – изворче чудно,
върху болките му да се лееш...
Да обичаш е толкова нужно -
всеки ден да даряваш ти вяра,
топлината със дъх да събуждаш -
да прощаваш дори изневяра.
Да обичаш е толкова тъжно,
щом почувстваш се тъй необичан...
любовта е с примамлива външност
и сърцата до голо съблича.
Да обичаш е толкова лесно –
трябва себе си в миг да забравиш...
и тогава нечакана песен
в твоя свят чудеса ще направи.
© Михаил Цветански Всички права запазени