Ще искаш да се влюбиш в лудостта.
Пред мен и тя била би безобидна.
Опитай се, предай се на страстта,
а после... Космос няма да ти стигне.
И ти ще станеш скитник, като мен,
а кожата човешка ще е тясна.
Бетоните ще виждаш в цвят зелен,
а в дребния си, кротък бит – опасност.
Повярвай, ще обикнеш лудостта –
приятелка любима на творците.
С глава ще чупиш крепостна стена,
ще пееш псалми с хора на щурците.
И в някакъв неземен, странен сън,
ще носиш на див бродник орисията –
да търсиш своенравен, остър трън,
за да поддържаш пулса на стихията.
Ще я приемеш. Просто лудостта
е шифъра за тайното ми име.
Когато с нея литнеш над света,
с най-топлия южняк ще си замина.
© Вики Всички права запазени
Поздравления, Вики!