да оставим нещата така
Да оставим нещата така...
Да затворим очите на времето.
И във гроб, от инат окован,
да заровим мечтите ранени.
И проправяйки път през тъга
в предизвикана пропаст от ехото,
под кървящият дяволски смях
да посипем лицата си с пепел.
От доброто до злото е скок -
само мъничък къс от движение.
Слабостта е на волята плод
и заплаща се с изкуплението.
Да оставим нещата така -
да заглъхнат в напразно очакване,
като сън, потопен в океан,
да затворим вратата на лятото.
Нека ден от нощта да страни
във потъваща лодка от пробиви,
да загубим в безмълвни игри
и незрялото чувство на обич.
Да оставим нещата така...
да изстинат в ръцете на мълнии,
да разбием лозата във камък
и да стъпчем последното зърно.
© Дакота Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
От доброто до злото е скок -
само мъничък къс от движение
Какви красоти твориш, момиче. Умисли ме с този стих. -
Много ми хареса! Поздравления!!!
-
Струна си ти, поздравявам те и те прегръщам
-
Мисля,че напълно те разбирам.Много,много хубаво си го написала!
-
Много мъдро , а си толкова още млада!
-
Пишеш много "живо" и образно!
-
Тъжно! Героинята ти е подтисната, но защо иска да е безволева? Не разбирам! Едва ли е добър изход!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
да заглъхнат в напразно очакване,
като сън, потопен в океан,
да затворим вратата на лятото."
Аз я затворих, или по скоро затръшнах, но ти недей.
Пишеш прекрасно!