Не мога да  разбера как раняваш ме и в

същото време омайваш ме.

Срутваш целия ми свят, но пак те викам аз.

Искам да те мразя, но ти си като някаква зараза.

Да пием за тебе, ти ме караш да пропадам

и само с усмивка вече се изправям.

Да пием за мене, глупачката, която ти вярва

на лъжите и в мрак превръща си дните.

Да пием за нас, които се желаем и в миг

не можем да се траем.

Защо ми пречиш да живея и всеки ден от

любов да грея. Аз вярвам в любовта и знам, че

за нас свършила е тя. Ти се постара, не ме вини

и в името на любовта не ме съди...