4.05.2009 г., 9:30 ч.

Да поплачеме заедно 

  Поезия » Любовна
993 1 35

 

 

Аз се връщам при теб недокосната.

Непогалена даже от мъж.

Като капка съм чиста и истинска

във очите, като есенен дъжд!

 

И се свивам до теб, като бебе,

да поплача от срам и вина.

Ще се къса от болка небето

с разтопената бяла дъга.

 

Поплачи си до мене от мъка.

Но не питай как и кога,

в моя свят ще опазя сърцето

щом отново оставам сама.

 

Да поплачеме двамата. Тихо!

Пак понесли непосилно тегло.

Любовта не опазихме заедно,

но...

На раздяла да бъдем едно!

 


© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??