lorsa (Лора Димитрова)
96 385
18.10.2009 г., 7:19 ч.

... Да построиш прозорец... 

  Поезия » Любовна
882 1 12

 

Шия.
Мъчно седнала на пристана,
където мъртви кораби белеят.
Останала саката от единственост,
шия... Прободена в безвремие.

Порутих всеки хребет на надеждата -
отдавна не строиш любовни кули.
Шия,
наблюдавайки безбрежието,
през цвета на черното си було.

Няма бряг - ти не разсипа пясък.
С последния си вик изпи морето.
Удави пълнолуния в омраза
и коленичил, кал разстла в ръцете ми.

Отдавна корабите тъжно пеят.
(Да построиш прозорец в мен
да бе опитал...)
Отдавна, мъртви кораби белеят.
(... а ти отвори своя с:
„Тръгвай си!!! Отлитай!”)

Ще отлетя.

Приседнала на пристана,
безпясъчност пробожда ми нозете.
Шия.
Невидяна. Непоискана.
Шия, скъпи...

Шия си крилете.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочитам и ... оставам безмълвна...

    "Шия, скъпи... Шия си крилете."

    Поздравявам те
  • Еха, Таня, много ти благодаря!!!
    Поздрави, Ивон!
  • Олее... това стихотворение си го имам във дневника, изрязано от в-к "Уикенд", но не съм изрязала името на автора. И досега не знаех кой е, а ти си била тука, в моя любимия сайт толкова време, срамота. Добре, че се зачетох.
    Поздрави! Пишеш много различно и хубаво.
  • Много благодаря...
  • много ми хареса
  • Благодаря
  • Много оригинален стил имаш, много образно и дълбоко. Хареса ми, поздрав и от мен!
  • Трудни са полетите след болезненото приземяване...
    Но ги има, знам аз

    Много ви благодаря на всички!
  • Чудесно великолепие!
  • Браво !!!
  • Дано издържат на полета!
  • ...Приседнала на пристана,
    безпясъчност пробожда ми нозете.
    Впечатляващ стил! - наситено чувство, атрактивен изказ, оригинална образност! Благодаря за удоволствието!
Предложения
: ??:??