Защо нараняваме хората, които обичаме,
защо напразно в думи лъжовни и грешни се вричаме?
Защо привързаността бавно си отива,
а на нейно място омраза в душите се впива?
Защо жаждата за нежност и топлина я няма,
защо думите, изречени от хората оставят дълбока рана?
В един момент имаме всичко, за което мечтаем,
а в друг изгубваме всичко, от което се нуждаем.
Самотата бавно ни погубва душата
и заменя щастието с тъгата.
Не можем ли поне малко да променим нещата,
да накараме радостта отново да блесне по лицата? ...