15.09.2008
„Всичко между нас беше катастрофа!”
Думите ти пак ми пуснаха отрова,
Мислех, че за теб вече съм готова,
но поехме пак в грешната посока...
Исках само теб – сън или прокоба,
вече те изпих – чашата отровна!
Сложно беше с теб – няма да повторя,
грешка от веднъж е толкова злокобна
Отрова ли си? Искам, дай ми още.
От твоята горчилка аз да изгоря!
Самотата на безлунните ми нощи,
да я превърнеш в спомени сега...
Но пак да ме разлюбиш с ветровете,
на късна есен с черните листа...
Да си ида като откъснато цвете,
щом падне над мене нощта...
Да ме убиеш със кинжала зимен
и тъгата върху плещите да падне.
Да ме чакаш пак – безименен,
и да се лъжеш, че не си ме мамил...
© Erato Eratova Всички права запазени