Изкарал ми Горин говеда,
Гориня - момък делия,
в туй ми ти равну полье,
равну полье ку типсия.
Да рупат тривуту зелену,
млеконадой да има.
Връти Горин остену,
акъло на мумите зима.
Ут портите дворови, широки,
Павлета, млада невеста,
с очи, ку кладенци длибоки,
подир него гледа - несвеста.
Кога тейко и се бе запънал,
на Горин, за жину я не даде,
она пристануша отиде,
и за чужбинско съ отправия!
Тогай хабер, тежок дòйде,
ут чичото Горинов, Дон Джулано,
да се фачат у рабуту, да се не помайват,
оти Италянската земля от рано,
треска я тресло, та се разлюляла,
ногу е жертви земала.
Три града сус тривуту сравнила,
деца, сираци оставила,
майчини сълзи, на реки потекли,
от целио свет в помощ се стекли.
Ногу се работа задала,
не е шега туй, а земетръсна хала!
Они са двамцата свикнале,
да се гушкат и лигават,
в Италия работа сакат,
пари за гледане не дават!
Да си седат с Горин у Цръвулци,
да се с тейкото сдобряват,
мънечки цръвулчета да отгледат
и корено си да не забоварат.
Запретная младите рукави,
дом нов издигная
и на Господа се молат
бедствия природни да не дава.
Горин ми говеда подкарва,
Павлета, мутики нарами,
лебо да се изкарва,
либов беше, съга е работа,
дом се гледа, нема измама.
След земетръсен 07.04.2009г.
211 жертви , днес 19.05h -да помълчим...
Италия - Абруццо
П.П. Снимков материал към поемката пристигна днес в редакцията директно от Цървулци и ще бъде публикуван в раздел фотография - утре!
© Татяна Всички права запазени