ulianka (Юлия)
85 296
27.08.2011 г., 9:58 ч.

Да си дойдем на приказката 

  Поезия
639 0 14

Каква Шехеразада съм ти аз?

Светът отдавна е различен.

Не пишат вече приказки за нас

и жабите на жаби си приличат.

Отидоха си тези времена -

във принцове когато се превръщат.

А от деветата, вълшебна планина,

юнаците без рани се завръщат.

Каква принцеса съм ти аз -

една торба със сол дори не нося.

Баща ми не е цар и в нас,

когато скъсаме обуща, ходим боси.

Но ти ме искаш приказна сега.

Какво дете си - още не пораснал.

Не вярваш, че човешката съдба

не е кибрит и клечка - да ги драснеш.

Във тази приказка, която знам,

съм бедна и престъпно млада.

А всеки принц, от векове насам,

за Пепеляшки само страда.

През колко бяха? Девет планини...

Десетата не чакам - вече съмна.

Светът отдавна се смали,

посоките са сладки, но и стръмни.

 

И ако мога нещо да ти дам,

(ти само сол в торба не пожелавай)

 

започвам приказката си оттам -

оставам в нея... принцът заслужава.

 

 

 

19.02.2011*

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??