toxin (Таня Донова)
357 4102
6.11.2014 г., 1:47 ч.

Да си говорим прозаично 

  Поезия
1164 1 19

Емоцията изразявах в рими,
защото си живеех в собствен стих,
където всеки втори вдъхнови ме
и най-банално ред му посветих.

Клиширах вече всичките си мисли,
дори луната ми е с две лица
и вместо в нощите да я описвам,
играя си със нея на ези - тура.

Възпях и радостта, но и сълзите,
изпих и изворите с живата вода,
танцувах боса, падаха звездите,
а аз строях мечтаните си небеса.

Преследвах вятъра, засях полята,
напролет бухналия аромат събрах,
открих тринайсти цвят и у дъгата,
на него кръстих пламналия грях.

И мачках времето, посоки късах,
крадях от облаците бял сатен,
и никога не беше много късно
да лудна заедно с детото в мен.

Създадох приказки, с магии чудни,
по изгрев бродех в девствени гори,
щом мръкнеше, събуждах блудната
да пише сънищата в мъжките очи.

Но после... после срещнах Тебе.
Душата ми съзря желания покой.
Получих всичко! Толкова си земен,
че нереалностите ми, безброй,

отлитнаха с последния лиричен дим.
Потребността да списвам любовта
си тръгна. Взе и "поетесата" токсин.
Останах аз, щастливо влюбена жена.

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепно, великолепно... колко да е великолепно едно неспазено обещание, Стефчо?
  • прекрасна баналност
  • Благодаря на всички за чудесните думи! Обичайте, няма по-голяма награда в този живот и нищо, което да носи по-голямо удовлетворение от пълното с Някой сърце!
  • Прекрасно изразена емоция - таланта си е талант - не завиждам на поетесите и те не намират време достатъчно на всяко удоволствие, каквото си откраднем от забързаният живот - всеки в своето поприще...!!!
    "Клиширах вече всичките си мисли,
    дори луната ми е с две лица
    и вместо в нощите да я описвам,
    играя си със нея на ези - тура."
  • Н-Е-В-Е-Р-О-Я-Т-Н-О Е!!!
    Поздравления
  • Красиво е!
  • Прекрасна поезия! Поздравления!
  • Чудничко!(С изключение на последния стих)
  • Благодаря за мнението, което изразихте! Но не си падам по писането заради самото писане! И като казвам това, в никакъв случаи не парадирам за изключителност на поезията си! Нито твърдя, че съм поетеса, за мен това е дарба, чиито притежателки се броят на пръстите на ръцете. Аз просто изразявам емоцията си и стоя наистина зад всеки ред! Но е факт, че речта не притежава безграничните възможности, каквито има прегръдката например. Няма тема, която да не е интерпретирана, от някои по-оригинално, от други наистина клиширано. Толкова кощунства с думите прочетох, че ми се отщя да влизам в лиричните ниши на душата си! Мисля да ги прередя и да отворя още място за преливащата от всички други ниши обич!
  • Удоволствие бе да прочета!
  • Еее, стига де!! Тръгнала си била!! Тук си е Поетесата, и още как!! Само че, докато в началото беше лееееко несериозна и дива, сега е МНООООГО сериозна и ... влюбена!!
  • Бъди винаги влюбена жена !
  • Получих всичко? Еее, сигурна съм, че можеш да поискаш повече и след време ще го поискаш!Нека лирическата ти бъде щастлива! Защото пишеш страхотно, когато тя е щастлива!
  • ААААа изобщо не съм съгласна!!! Първо този стих доказва, че влюбена пишеш прекрасно. Второ - такъв фен съм на позитивните , жизнерадостни, усмихнати стихчета, че очаквам точно такива. И да знаеш тогава сигурно ще се превърна в лудата от първия ред, дето ръкопляска най-силно! Прекрасен влюбен ден желая и до следващ стих /или коментар/
    https://www.youtube.com/watch?v=G2SNEfvaUQc&list=UUaabCqn_eOPiBd8MpY5pzcg
  • На лирическия...с много любов !
  • От любов може да се пише точно толкова красиво, колкото и от липсата на такава Поетесата Токсин да не бърза да се отписва, моля
  • Като гледам поетесата все още си е поетеса, но може би така се чувства.
    Стихотворението е много хубаво и аз намерих себе си в него, с малката разлика, че аз се почувствах така, когато се влюбих. Не знам кой е по-добрия вариант твоя или моя, но важното е любов да има. Поздрави!
  • Кой я взе, къде я взе... я, веднага да я връщате
    Понеже бях твърде близко, всичко си е тъй до последната запетайка.
    Бъди щастлива, обич моя :*
  • Всички миражи изгубват смисъл, когато намериш реалния оазис...
    Много съдържателен текст!
Предложения
: ??:??