i2na (Инна)
145 1101
25.11.2008 г., 8:57 ч.

Да си обясня Необяснимото... 

  Поезия » Бели стихове
787 0 5

Все се опитвам да разбера,

да си обясня

Необяснимото.

Поглеждам в очите ти и си казвам:

„Ти си...”.

Щом се обърнеш с гръб -

мисля, че съм сгрешила.

Когато е нощ,

опиянена от тъмнината,

те обичам.

Щом стане светло -

бягам,

за да не видиш наистина

колко много значиш за мен

и да се уплашиш.

(Че кога последно си значел толкова много за някого?)

... Сънят ми е син и пълномаслен,

като платно с боя.

Стоя на границата

и гледам небето -

звезди, мъгла и мрак,

нарисувани по гърба на картите.

Отварям да видя лицето -

Твоето.

...

Когато е най-тихо,

когато е най-светло,

когато съм най-цяла,

чувам твоите думи

и усещам как мислите ти

като облаци се пълнят

за мен.

И се опитвам да си обясня

Необяснимото -

така ли се ражда Любовта?

 

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!!!
    Поздрав и прегръдка!
  • ... Сънят ми е син и пълномаслен,
    като платно с боя.
    Стоя на границата
    и гледам небето -

    !!!
    Удоволствие е да те чета!
  • Просто си живей с Необяснимото...
  • !!!
    Когато света ни е пълен с мисли за другия...
    ДА... любов е!
    Поздрави, Инна!
  • когато е най-тихо...когато е най-светло...красиво усещане...за Любов...
    с обич...за теб...много красив стих...
Предложения
: ??:??