Нека бъде светлина
в днешното беззъбо време,
но под гъстата мъгла,
хищник, прави се, че дреме.
Студ пощипва нежна плът,
вятър, вените смразява.
Всеки търси своят път,
вън и в бедната държава.
Нагнетена тишина,
отчуждава ни с причина.
Уж живот, а то игра,
без печалба за мнозина.
Като в притчата за Авел,
братя търсят братска смърт.
Но каквото и да правят,
заразил ги е грехът.
До кога ще бродим слепи
в този меркантилен свят?
Да повярваме в успеха
или във самите нас!
© Валентин Йорданов Всички права запазени