Да скочиш
от ръб на Вселената,
затворен
във някаква капсула,
увит ,
като грях, във скафандъра,
предаден
на рисково странстване,
отвеян
от бели емоции,
уплашено
свил се от себе си,
запазен
от милостта божия,
ударил
с главата си времето.
Да скочиш
повярвал в късмета си.
© Павлина Гатева Всички права запазени