21.07.2015 г., 16:37 ч.

Да скъсаш струна 

  Поезия
5.0 / 6
416 0 6

 

 

В себе си прекрачвам

с широка стъпка и се спъвам,

на щуреца струните докачвам,

онзи, който вътре го дочувам ...

Пресеква песента, присвивам вежди,

не ми е до песните сега,

зает съм, търся си надежда,

изгубена в този свят голям.

Глобални мрежи, камери и дронове

над свободата ми разголена

пулят се отгоре ми,

надеждите са само спомени ...

Нека ме окайват, нека да злорадстват,

ако искат нека ме забравят,

все още жив съм - туй ми е богатството,

едничкото, което ми остана ...

И някой хубав ден /дано е летен/,

ако в нищото потъна,

мрежата навярно ще спомене:

някакъв щурец както пял, скъсал струна ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Драги Ясене, радвам се, че с поетичната си душа си доловил моите чувства! Благодаря сърдечно за коментара и оценката ти, приятелю! Това означава много за мен! Топли юлски поздрави!
  • Много искрено, щурецо! А какво би било лятото без зелените треви и щурците, които ни връщат в извечното и истинското, което ще надживее фалша и студенината на прогреса? Поздрав, приятелю!
  • Любомира, Мисана, Надя, Исмаил, Пепа, Септ, благодаря за отзивите и оценките ви, приятели! Моите поздрави и добри пожелания за вас!
  • Браво, Валяк!
  • Сигурен съм, че и без тази - скъсана струна, щурецът ще продължи да свири. Оригинален си, Валентине!
  • Свободата ти разголена - това ще споменем :-*
Предложения
  • Като бръснач наточеният вятър, ръцете ми безмилостно прониза. А мислех да пришпоря необята, наметнал...
  • Почувства ли дъха ръждив в листата, изгубили облога със смъртта? Те стелят се със златен отпечатък и...
  • > ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...

Още произведения »