Не са сълзи, а дъжд от диаманти,

късчета лед от нечути молби.

Забравих думите ти, пак проклинам дните.

Вървя след тях, a мисля че си ти.

Във локвите потъват глухo стъпки

и все пера намирам - от счупени криле.

Падналите ангели сe смеят иронично,

под дъжд поличби без хриле.

Снежинките на пепел ми приличат,

от огъня на непознат в очите.

Не знам да мразя, призраци обичам -

на късна обич пазя си искрите.

Не са сълзи, а дъжд от диаманти,

капещи от парещ спомен, вече блед.