toxin (Таня Донова)
357 4100
20.02.2014 г., 21:44 ч.

Да съживим любовта 

  Поезия
754 0 3

Пръстта напукана е като старчески ръце

и само тук таме бодùли сухи гръб превиват

под висналото над пустинните недра небе,

а вятърът се плиска на вълни оловно сиви.

 

На милиони крясъци се пръсва тишината -

жалèйка на обезверени, диви свръхчовеци,

главите забрадùли с черен тюл на самотата,

понесли кръст. И погребалната процесия

 

се приближава. Като търкалящи се тръни

върху прояденото от всемирна скръб поле.

Тя спря пред мен. Помислих ужасена: Сън е!

От зейналите кратери-сърца дойде: "Не е!

 

Погребваме ненужните мечти и чувствата,

в сражение със егото загива любовта"...

Спрете, хора! Нека засадùм във тази пустош

отново живи, сгряващи душите ни цветя!

 

Сърцето ми изпълнено е с обич! Още колко

сърца ще се намерят, съхранили радостта

от нелечимата, обаче най-желана болка?

Знам, много са! Достатъчни да обновим света!

 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много образно стихотворение!
  • "Знам, много са! Достатъчни да обновим света!"

    Да преброим надеждите.И смелите,
    които още искат да останат.
    Които смятат, че ще оцелеят,
    щом вируса на любовта със дъх прихванат...
  • Агония, траур, спасение. Това стихотворение е изпълнено със съдържание и казва всичко.
Предложения
: ??:??