Денят вали, и толкова е тихо
да приспи нощното Небе,
има толкоз светещи звезди
прекосили на дълбоко времето!
Тишината разкрива свои тайни
от изминали съдбовни пътища,
все чертани от чувствата незнайни
по спящите ни земни сънища!
И нощното в очите ни събужда
деня по който искам да премина
с нова обич, и душата си пробудена -
в утрото очаквам теб да видя!
Дъждът измива тягостното минало
и тежестта от рамене и спомени,
падат пясъчните замъци в отломаци -
основите са слаби, и истинали!
След дъжда пулсирам все по-светло
от перленото на нощните звезди,
пръскат дните с мисъл в новото -
моето Аз, и с Теб, да сътворим!
© Елеонора Крушева Всички права запазени