Да те докосна...
Поисках небето с трепереща длан да докосна!
Безумна ли бях?! В тиха немощ заплаках...
Миг вълшебен сърцето със сълзи изпроси -
ето - сън несънуван - птица бяла, дочаках...
В полунощ на прозореца, спрял за почивка,
нежен гълъб с блещукащи снежни криле...
дълго бдял е над мене, над мойта завивка
и оставил е спомен - малко перце...
Ето в шепи държа го... но как да политна?
Още колко ли нощи ще сбирам перца?
Искам с длани горещи небето да стигна... ...