Не искам да те имам,
за да ме запълниш.
От твоята душа да взимам
и в себе си да пълня.
Да не мога да те оценя
за това, което си,
а само по това
как ще ме спасиш...
Не искам да си ми спасител
и да не мога да се спра
жалко, ненаситно
от теб със шепи да гребя.
Искам да съм цяла.
Сама да се събирам.
И чак тогава
искам да те имам.
© Диляна Георгиева Всички права запазени