Да лъже мълчанието ти повече от думите,
да мразиш мисълта, че в краката ми се свличаш;
да сме непознати, само за пред другите;
събуждайки се сутрин мене да обличаш.
Да бъда за тебе наградата в облога;
да бъдеш в главата ми възел заплетен;
да свиеш сърцето си, колкото можеш,
от страх, че се искаме не мимолетно.
Да искаш да съм там, но само щом ме търсиш
и все да повтаряш, че нищо не знача;
а всъщност да трепериш кога ще ми омръзнеш;
от мен да са следите, когато те изплача!
© Елица Всички права запазени
и все да повтаряш, че нищо не знача;
а всъщност да трепериш кога ще ми омръзнеш;
от мен да са следите, когато те изплача!
Много истинско и настръхващо! Хареса ми! Поздрав!