Ти си слънце, незалязващо в очите

и моят плач недоизплакан.

Не мога много. Нямам нищо.

Изтръпнах прекалено рано.

Родих се аз да те обичам.

Да те обичам страстно, усмихнато и нежно.

Да те обичам бясно, намръщено и криво.

Ти - вечната дъга, дори и в мрачни дни.

И зная твоят странен начин

обич да показваш...

и твоят неочакван, кратък бяг защо е...

Ранена птица си и ти - от старите ловджийки.

Отново аз да те обичам - позволи ми!

Пусни емоциите си на воля.

Не си отивай - не сега, а - никога.

Заказана от боговете - Твоя!

Да те обичам - предизвикателство...

И между страст и спор

се крие нашата объркана любов.

Да те обичам - това е моят начин да се чувствам жива!