Ясна ми зорница грее.
Славей-птица песен пее,
а сърце ми как милее
Ясно слънце да се дигне,
росна китка да поникне,
свидна обич да ме стигне.
Утро иде – да те видя.
Мило либе!
Утро иде – да те видя.
Ето слънце веч превàли.
Нежен вятър от Балкана
морно ми лице погали.
Айде месец да изгрее,
тънка гайда да запее,
кръшно хоро да се лее.
Вечер иде – да те видя.
Мило либе!
Вечер иде – да те видя.
Аз ще ида на мегдана,
пременена и засмяна,
твоята ръка да хвана.
Бие тъпан и сърца ни.
На хорото сплели длани,
от мерак сме завладяни.
Месец изгре – да те видя.
Мило либе!
Месец изгре – да те видя.
© Яким Дянков Всички права запазени