Да те забравя, мога ли това?
Та ти си ми в душата.
Като морето синьо и брега
нас свързва ни съдбата.
Една звезда към теб ме води пак
и пътя ми огрява.
С годините превръща се във знак
и с мене разговаря.
Да те забравя ли, не си мисли!
Ще те обичам само.
Ще търся дълго твоите следи
и силното ти рамо.
Ще те докосвам с чувства, със сърце,
когато те сънувам.
Ще бъдеш мое слънце и небе,
ще знам, че съществувам.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени