Разбира се, че гледам на ръка,
прочела съм живота си на твоята.
Света ми в свойте линии втъка,
от плещите раздянал си ми бронята.
А повече познавам на кафе,
което да отпиваш твърде дълго.
Прегръдката ти – меко кадифе,
зашеметяващо да ме погълне.
И карти ще ти хвърля в полунощ,
ще ми нашепне бъдното луната,
запалила ни свещи за разкош,
подсеща те – за теб съм аз жената. ...