И защото е есен, нека дъжд да вали.
Да удавим лъжите си в локвите!
Да изплачат последните свои сълзи -
избледнели от спомена - нотите.
С пианистката Есен на златен роял
да изсвирим скърбящите истини.
Да изплува, след тежката кал засиял,
непорочният образ на дните ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация