Свикнали сме от далечни времена,
да вървиме все напред,
но дали в действителност така,
е до днес,запазен този ред?
Имам чувство,че на думи,
жестоко само се тешим,
а в действителност по стари друми
често все назад вървим...
А да вярвам ми се иска,
че способни сме и на дела,
да се радваме усмихнати,
на сътвореното от нашата ръка.
Природата не иска вече,да прощава
нашите безкрайно груби грешки,
що способни са да я поставят
в жалко положение без дрешки.
Гола и Свирепа с Урагани,
доведена до Изтъпление от нас,
ще престане вече,да ни храни,
обзета от Свиреп Екстаз.
Отровена,потъпкана,обезобразена,
застинала в гримасата на смъртник,
за срам пред цялата вселена
своите деца ще стъпче.
Да вярвам ми се иска,
че способни сме,да и помогнем,
отново да ни стане Майка Близка,
поела нашите проблеми сложни.
24.05.1990г.гр.Разград
© Красимир Кръстев Всички права запазени