7.06.2011 г., 13:24 ч.
Да я гушна!
Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
Ти ме знаеш... Паднал съм в бездната...
С нея пълня своята чаша...
Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
С аромата на рози извезана.
С карамфилите, диви, опрашена.
Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
Непотребен, без теб... Безполезен...
И пресъхнал... И не мога да плача... ...
Тази вечер е толкова наша!
Ти ме знаеш... Паднал съм в бездната...
С нея пълня своята чаша...
Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
С аромата на рози извезана.
С карамфилите, диви, опрашена.
Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
Непотребен, без теб... Безполезен...
И пресъхнал... И не мога да плача... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Красимир Дяков Всички права запазени
Предложения
-
-
Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...
-
Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд мажорно звъни по стъклото. Което прахът е написал, отми извед...
-
Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
