Да можех да стана сутрин
под слънце юлско, греховно -
с весла на лодка забързана
да тръгна без бряг, произволно...
Без вихър бурен в платната,
само с ветрец лекомислен
и зрънце безумно в душата,
покълнало изцерително...
И писък на чайка изгубена
далеч в морето да скита,
където човек не тръгва,
но любовта опитва... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация